Мента

Лечебно действие и приложение

Болкоуспокояващо, спазмолитично действие. Предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове на сърцето. Действа жлъчогонно. Това действие се дължи на етеричното масло и най-вече на неговата главна съставка - ментола (70%).
Прилага се при колики в стомашно-чревния канал, заболяване на жлъчката, леки форми на гръдна жаба - особено от нервен произход. Прилага се и като леко обезболяващо (местно анестезиращо)средство.
В българската народна медицина се употребява при газове в червата, диария, главоболие, сърцебиене, епилепсия, чернодробни заболявания, кашлица, повръщане, камъни в жлъчката, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, виене на свят.

Външно приложение

Препоръчва се за жабурене при зъбобол и възпаление на венците, за гаргара при болки в гърлото, за компреси при кожни обриви, натъртвания, циреи, за инхалация при бронхиален катар. Листата, киснати 8 дни в червено вино (1:10) се използват за жабурене и пиене (по 2 супени лъжици след ядене) при лош дъх в устата.

Вътрешно приложение

2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Внимание! Някои хора са алергични към ментовото масло. Да се избягва вдишване на парите му.

---