5 Януари 2011

Любопитни здравословни факти

• Фъстъците са богати на антиоксиданти, които защитават клетките от увреждания, свързвани с болести на сърцето. Този вид ядки съдържа високи нива на протеини и "добри" мазнини.

• Антиоксидантите са естествени вещества в растенията, които предпазват тялото от свободните радикали /"лошите" химикали в кръвта/.

• Червените и оранжевите плодове са с особено високо съдържание на антиоксиданти.
  

• Следните вещества са с доказани антиоксидантни свойства за организма:
  •    Ретинол (Витамин А или бета-каротин) - моркови, броколи, тиква, домати, картофи, зеле, пъпеши, праскови, кайсии.
  •    Витамин C - цитрусови плодове, зелени чушки, броколи, зелени зеленчуци, ягоди, зеле, домати.
  •    Витамин Е - пшеничен зародиш, ядки, семена, зелени зеленчуци, растително и рибно масло.
  •    Селен - риба, миди, червено месо, ядки, яйца, пилешко и чесън.

• Грейпфрутът е изключително полезен за организма. Той е безценен източник на витамин С. Пълен с витамини, беден на калории. Грейпфрутът съдържа: плодова вода - 82-86%, захари - до 10%, фруктоза - 4%, глюкоза -6%.

• Съществува теория, съгласно която трябва да се храним според т.нар. "Принцип на светофара".
  • Червените (горска ягода, малина, домат, шипки) са богати на флавоноиди, които пречат на мастните натрупвания.
  • Жълтите (моркови, кайсия, жълта чушка) плодове и зеленчуци са богати на каротин, които се бори със свободните радикали.
  • Зелените зеленчуци (зелена салата, зелен боб, броколи) съдържат растителен пигмент, който регенерира клетките.
• Морковът притежава отлични вкусови и хранителни качества, диетични и лечебни свойства. Не случайно той се нарежда сред най-ценните зеленчуци в кухнята на много народи. Морковите съдържат голямо количество захари, минерални соли и витамини, преди всичко витамин А (около 6 пъти повече витамин А от доматите). Дневната нужда на човек от витамин А може да се осигури само от един морков, около 100 г.

• Хранителните продукти, съдържащи фибри са особено полезни за здравето. Фибрите са два вида: разтворими и неразтворими. Разтворимите подобряват усвояването на храната, "следят" за нивото на захарта в кръвта; почистват кръвоносните съдове от лошия холестерол. Съдържат се в овесените ядки, мюслите, бобовите продукти, ябълките, бананите, морковите и червеното цвекло. Неразтворимите фибри подпомагат изчистването на организма от натрупаните отрови и баластни вещества в храносмилателната система и нормализират работата й. Те влизат в състава на кората на много плодове и зеленчуци, но най-много има в бобовите и в пълнозърнестите продукти. И двата вида са безценен помощник по пътя към елегантната фигура и спасението от излишните килограми.

• Не само костите и зъбите се нуждаят от калций, а също и сърцето (за нормална дейност), кръвта (за съсирване), и всяка нервна и мускулна клетка в тялото (за да функционират правилно). Млечните продукти са основен източник на калций.

• Витамин В₂ разгражда мазнините и белтъчините. На ден са достатъчни 1-2 мг от него. За да не ви липсва, не се лишавайте от яйца, месо и млечни продукти.

• Дневната нужда от витамин А можете да се покрие с 40 г моркови, 110 г спанак или 130 г масло. Има го и в тиквата. Дефицит за този витамин може да настъпи, ако не консумирате мляко и млечни продукти, или листни зеленчуци.

• Витамин С е пълководец при образуването на съединителна тъкан. Без него организмът не може да усвоява кръвообразуващите елементи фолиева киселина и желязо. Дневната доза не трябва да е под 60 мг. Има я в 20 г киви, 30 г френско грозде, 40 г пипер, 50 г зеле, 100 г портокали, 400 г варени небелени картофи. Бременните се нуждаят от 80 мг, а жените, които кърмят, и пушачките - от 100 мг.

• Мазнините са задължителна съставка на храната. Енергетичният еквивалент на 1 грам мазнини се равнява на 37,7 kJ (9 kcal).
  Хранителните мазнини са единствените доставчици на незаменими (есенциални) мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и играят ролята на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, D ,Е и К.

• Селенът е антиоксидант, който участва в намаляването на свободните радикали, отделяни при процесите в организма. Този олигоелемент, както останалите антиоксиданти, "унищожават" излишните свободни радикали, образувани при процесите в организма.

• Необходимото дневно количество селен е 60 мкг за възрастни. Най-много от този елемент се съдържа в морските дарове, горчицата, пилешкото месо и яйцата. Последните изследвания показват, че селенът намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и рак.